Теодор Фонтане Theodor Fontane | |
Портрет на Теодор Фонтане от 1883 г. | |
Роден | 30 декември 1819 г. |
---|---|
Починал | 20 септември 1898 г. Берлин, Германия |
Националност | Германия |
Активен период | 1839 – 1898 |
Жанр | роман, стихотворение, пиеса |
Направление | реализъм |
Дебютни творби | „Кръвосмешение“, новела (1839) |
Известни творби | „Ефи Брист“, роман (1894/95) |
Награди | Hausorden der Wendischen Krone (1871) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Теодор Фонтане в Общомедия |
Теодор Фонтане (на немски: Theodor Fontane) е германски белетрист и поет. Роден е в Нойрупин в семейството на хугеноти. Определят го като най-значимия представител на „поетическия реализъм“ в немската литература на XIX век.
Теодор Фонтане е роден на 30 декември 1819 г. в Нойрупин, смятан за „най-пруския от всички градове в Прусия“. След завършване на гимназиалното си образование и професионално училище Фонтане става потомствен аптекар. Започва литературната си дейност в края на 30-те години, когато пише стихове. Като кореспондент на консервативни пруски вестници живее дълго във викторианска Англия и публикува няколко книги с очерци и репортажи за „родината на Уолтър Скот“, когото смята за свой кумир. Създава си име с подражанията на шотландски народни балади. През 1862–1882 г. издава пет тома с художествени пътеписи „Странствания из земите на Бранденбург“, които му донасят широка популярност. В края на живота си изоставя журналистиката и се отдава на писането на романи, в които пресъздава живота на пруското общество. Първия си „пруски роман“ написва на 56-годишна възраст.
Теодор Фонтане умира на 20 септември 1898 г. в Берлин. Като принадлежащ към френската протестантска църква той е погребан в берлинското хугенотско гробище.
Теодор Фонтане е автор на многочислени драми, стихотворения, биографии, исторически повествования, критически и публицистични статии, както и на поредица от романи, сред които личат „Пред буря“ (1878), „Грете Минде“ (1880), „Граф Петьофи“ (1884), най-известният му роман „Ефи Брист“ (1895) и „Щехлин“, публикуван посмъртно през 1899 г.
Фонтане създава своите творби в епохата на „Грюндерцайт“ (основополагането). Според художествените му възгледи романът „трябва да бъде картина на времето, което лично познаваме или за което са ни разказали нашите родители“. В това отношение най-известен е цикълът му „берлински романи“ – „Блудницата“ (1882), „Шах фон Вутенов“ (1883), „Сесил“ (1887), „Лутания“ (1888), „Стине“ (1890) и „Госпожа Джени Трайбел“ (1892).
|